Когато природата отказва да следва законите от учебниците по география, се раждат чудеса. Ще обърнем внимание на цъфтяща пустиня, подвижен остров, пълзящи камъни и океан, в който има не по-малко звезди, отколкото на небето.
1. Мястото, където лавата се среща с океана – Биг Айлънд, Хавай
На източния бряг на Хавайските острови се срещат една с друга две стихии: разливащата се лава от вулкана Килауеа се влива в океана, за да се изстуди там завинаги. Национален парк „Хавайски вулкани“, в който е включен Килауеа, се намира в района на Пуна. Има площадки за наблюдение, поставени на безопасно разстояние от кратера, а до самия вулкан водят асфалтирани пътеки. Ако се доближите твърде близо до стихията е страшно, доверете се на запознатите с местните пътеки.
2. Стъпаловидно езеро, парк Цзючжайгоу, Китай
Възхитителните пейзажи в северната част на провинция Съчуан са резултат от години кристализация на калцита. Обяснено по научному звучи скучно, затова поетичните китайци считат пластовете каскади с лазурни езерца за кожата на дракона, която той сменял, когато прелитал над земята.
3. Цъфтящата пустиня Анза Борего, Калифорния, САЩ
По-голямата част от времето Анза Борего, като всяка порядъчна пустиня, е безжизнено пространство. Но в началото на март, след дъждовна зима, тя се покрива от цветен килим, който привлича с пейзажите си половин Америка. Между другото, пролетта тук е „прохладна“ с обичайните +32 °C, сухо и ветровито.
4. Пълзящите камъни в Долината на смъртта, САЩ
На изсъхналото езеро Рейстрак Плая в Долината на смъртта се виждат дълги следи: това са камъни, които бавно се движат по глинеста повърхност. Учените дълго време блъскаха глави над това как те пълзят и се местят без участието на живи същества. Първо, разбра се, че камъните се местят веднъж на всеки две-три години, а следите се запазват още четири. А през 2014 година най-накрая загадката се разкри напълно: по повърхността на езерото в студените нощи се образуват големи, но тънки участъци от лед. Вятърът и леденото течение увличат камъните със себе си и ги превръщат в пътуващи камъни. Можете да стигнете дотам със самолет до Лас Вегас, оттам около 200 км чартърен автобус или кола под наем.
5. Океан със звезди, остров Ваадху, Малдивите
Всъщност вълните край бреговете на Ваадху светят заради биолуминисцентния планктон. Но местните предпочитат да вярват в това, че звезди са паднали в океана. Можете да стигнете със самолет до столичното летище Мале, а там да наемете лодка или хидроплан.
6. Дърветата-паяжини, Пакистан
Дървета с вид на паяжини са се появили в Пакистан след наводненията от 2010 година. Нивото на водата не се понижило толкова дълго време, че паяците трябвало да се спасяват на по-високо: те оплели паяжини в дънерите и клоните, превръщайки обичайните пейзажи сякаш в творение на сюрреалисти. Дървета-паяжини и до днес все още могат да се срещнат в провинция Синд край бреговете на река Инд.
7. Пътуващият остров Сейбъл, Атлантическия океан
Канадският остров във формата на полумесец се отличава с непостоянството на координатите си: той е под влиянието на преминаване на топлия Гълфстрийм и студените лабрадорски течения, поради което се движи със скорост 200 м/година. На Сейбъл постоянно живеят общо пет души – персоналът на метеорологична станция. Островът е определян като островът на хилядите изгубени кораби и като загадъчен. Сейбъл се намира в северната част на Атлантическия океан. Островът се смята за природен резерват и за посещение е необходимо разрешение от Министерството на транспорта. От Канада до острова може да се стигне с воден транспорт.
8. Езерото Хилиър, Австралия
В света има много розови езера: Ретба в Сенегал е розово поради специфичните цианобактерии; Накуру, Кения – заради фламингото, Торевиеха в Испания – от солта. А откъде идва невероятния цвят на австралийското езеро Хилиър, учените все още не знаят. Така че, ценителите на красотата от всички краища на планетата не само се възхищават, но и могат да създадат своя версия по случая. Най-живописна гледка към Хилиър се открива от въздуха: почти всички полети до австралийския град Пърт летят и над архипелага Решерш, на който се намира езерото. Може да се стигне по-близо до розовото чудо и на яхта или моторна лодка.
9. „Летящите“ кози, Мароко
Кози, „растящи“ по дърветата, е често срещана гледка в Мароко. Всъщност, козите с нищо не са магически – просто наистина са гладни: поради сухият климат на земята има твърде малко сочни треви и животните се катерят по арагоновите дървета, за да похапнат зелени листа. Копитата на тези планински кози са пригодени за катерене по отвесни склонове, така че разклоненото дърво за тях не е предизвикателство. Можете да видите тази чудна гледка като вземете кола под наем на летището в Мароко и се отправите към планинските райони – Висок и Среден Атлас, долината Сус, на брега на Атлантическия океан, в селата Афра и Имзи. Най-вероятно ще имате късмет и ще видите дървета, накичени с кози директно от пътя.
