Остров Свети Ахил е място, към което имам особена симпатия. От една страна то е много красиво, пейзажите там са невероятни – островът заема централна част в Малкото Преспанско езеро и от него се откриват живописни панорами към сините води на езерото и високите околни хълмове. От друга страна, мястото е тясно свързано с историята на Първото Българско царство. От трета – то отдавна вече не е в България и обектите там са в руини.
Къде се намира и как се стига
Островът се намира в Малкото Преспанско езеро в съседна Гърция на около 440 километра югозападно от София и на около 220 километра западно от Солун. С кола може да се стигне до северозападния бряг на езерото. От там се продължава пеша по дълъг понтонен мост към острова. Върви се десетина минути. Мостът е като алея. Подсигурен е с пейки за почивка и наблюдение на красотата наоколо.
Накратко за остров Свети Ахил
През Средновековието на остров Свети Ахил се е намирал български град с името Преспа. В края на 7-ми век в района се заселва кан Кубер – един от братята на кан Аспарух – и основава Куберова България, населявана от българи и славяни, подобно на Аспарухова България. В началото на 9-ти век тези земи стават част от България. Преспа попада под византийска власт през 1018 година, а по време на Втората Българска държава в продължение на половин век районът отново е част от България.
Забележителности
Основна забележителност на острова са останките от базиликата Свети Ахил. Тя била построена през 9-ти век по времето на княз Борис I. В края на 10-ти век, цар Самуил обновява базиликата и я превръща в патриаршеска. Той пренася в нея мощите на Свети Ахил от Лариса и от тогава насетне храмът, както и самият остров носят неговото име.
Свети Ахил бил християнски просветител и епископ на Лариса по времето на император Константин Велики.
В базиликата Св. Ахил цар Самуил е бил ръкоположен за цар и години по-късно е бил погребан в нея.
Там в средата на 20-ти век при археологически проучвания са открити гробовете на цар Самуил, на сина му Гаврил-Радомир, царувал за кратко, и на още около 300 души, погребани до базиликата, като за тях се предполага, че са част от ослепените воини на цар Самуил.
Останките от базиликата са внушителни. Личи си, че е била голяма. В архитектурно отношение е трикорабна базилика с три абсиди. Абсидите и днес се издигат в почти цял ръст, а зад тях в процепите синее езерото. От повечето стени, за съжаление, не е останало много, но все пак силуетът и архитектурата си личат.
Друга забележителност на остров Свети Ахил е средновековният манастир Св. Богородица Порфирна в далечната част на острова. Голяма част от него е в руини, но манастирската църква е запазена. Тя била строена в началото на 16-ти век.
По път от базиликата към манастира може да се види и църквата Свети Георги – малка и вкопана в земята, с интересна камбанария.
Забележителностите на острова може да се обходят за около час и половина.
Тъжно е, че толкова красиво място като остров Свети Ахил, което векове наред е било българско и силно свързано с историята на България понастоящем е далеч от границите на страната ни. Все пак остава утехата, че за има-няма няколко часа може да се стигне до там и да се разгледа необезпокоявано.
Посещението на остров Свети Ахил може да се комбинира с разходка край водопадите в Едеса.
