„Нашите идоли са по-добри от вашите“ – навярно тази претенция може да бъде направена от всеки от изброените по-долу градове. И макар да сме наясно, че едва ли тези паметници са издигнати заради подобна претенция, решихме да ви представим няколко места с интересни паметници на музикални легенди.
Истинските причини за появата на тези паметници са всъщност стремежът на местните власти конкретните градове да изглеждат по-привлекателни и да привличат туристи. Но каквито и да са причините, паметниците на музикалните идоли си струват да се видят. А туристическите агенции охотно ги включват в списъците със забележителности на различните градове. Ние ще ви разкажем за най-интересните и известни по наше мнение.
Николо Паганини – Парма, Италия
Никой от живеещите днес не е чувал как свири на цигулка Николо Паганини, изумяващ публиката със своите умения в началото на XIX век. Въпреки това,
можем с пълно основание
да го
наречем музикален идол на своята епоха – популярността на Паганини била огромна, известни писатели и поети са му посвещавали възторжени редове. Но, както се оказало, най-пламенните му „фенове“ били служители на католическата църква.
След смъртта на Паганини през 1840 г. църквата обявила, че такъв невъобразим талант е пратен от дявола и забранила да се погребе маестрото по християнски обред. Синът на Паганини е трябвало да обикаля с тялото на баща си почти цяла Италия, разделена тогава на княжества и херцогства. Никъде не искали да погребат тялото на „дяволския виртуоз“. Това продължава почти четиридесет години, а погребваното няколко пъти вече тяло било отново изравяно, докато великият виртуоз не намерил своя последен подслон в град Парма. На гроба на „великия и проклет“ Паганини е поставен бюст с колонада, който може да се счита за първия паметник на музикален кумир.
Едит Пиаф – Париж, Франция
„Тя се роди като врабче, живя като врабче и умря като врабче“. Това се отнася за певицата, чийто естраден псевдоним се превежда именно като „врабче”. При врабчетата животът е труден, а този на Едит Пиаф е препълнен с трагедии. В детството последователно загубва и двамата си родители. Млада умира от болест единствената ѝ дъщеря, губи в самолетна катастрофа и любим човек.
И всички тези години Едит пее – за претенциозната парижка публика, за британското кралско семейство, както и за обитателите на работните квартали на Париж, за френски военнопленници в Германия. Нейният страстен, с трагични нотки тембър бил близък на всички. А самата тя, вече богата и световно известна, обградена от мъжко внимание, често се оплаква от самота. Точно такъв – самотен и неспокоен е и площад в Париж, наречен в чест на певицата-врабче с нейна статуя в цял ръст.
Групата „Бийтълс“ – Ливърпул, Великобритания
Има наистина „масово производство“ на паметници на легендарната четворка по целия свят, но ние се ограничаваме с представяне на паметника в родината на квартета, в британския град Ливърпул. От множеството други паметници на групата „Бийтълс“, този се различава по „финансовия си компонент“ – парите за него са събрани от фенове по цял свят.
Фреди Меркюри – Монтрьо, Швейцария
Фреди Меркюри, въпреки че е определян като един от най-талантливите певци и музикални идоли на поколението от 80-те, по популярност отстъпва на много от представените тук изпълнители. Но и той получава свой паметник. Известна е необичайната съдба на музиканта и неговата трагичната смърт. Роден на екзотичния остров Занзибар в семейство последователи на рядката религия – зороастризъм, Фреди Меркюри (Фарук Булсара) през целия си живот е изненадвал околните с дарбите си в най-различни области – живопис, графика, спорт, музика, както и с ексцентричното си поведение. Всички фенове дълбоко са шокирани от смъртта на своя идол през 1991 година от СПИН, на възраст 45 години. Паметникът на Фреди Меркюри е поставен в швейцарския курортен град Монтрьо.
Луи Армстронг – Ню Орлиънс, САЩ
Може да се спори за художествените достойнства на този паметник в парка на Ню Орлиънс, но безспорно е поставен на място. Ню Орлиънс е признат за родното място и столица на джаза, тук 1901 г. е роден Луи Армстронг. Самият той е открит за музиката по много оригинален начин – чрез местната изправителна колония за малолетни и непълнолетни цветнокожи престъпници. В колонията имало духов оркестър, а 11-годишния Луи, попаднал там за кражба на пистолет (от полицай!), се научил да свири на тромпет. И така се започнало. На сцената винаги изглежда малко объркан и смутен – тези черти е отразил и авторът на паметника. И определено е успял.
Елвис Пресли – Хавай, САЩ
Градовете и страните, в които са монтирани паметници на „краля на рок енд рола“ Елвис Пресли, са изключително много и е просто невъзможно да ги изброим всичките. Най-често кралят се изобразява с китара, въпреки че, според общото мнение, като китарист той не струва. Но това е неговият образ, останал в паметта на милиони почитатели на таланта на Елвис Пресли. Този широкоплещест красавец като че ли е бил роден, за да се превърне в паметник. Най-добре тази ни мисъл се илюстрира от паметника в Хонолулу на Хавайските острови – на мястото, където през 1973 година се провежда концерт на Елвис, който за първи път е предаван чрез сателит по целия свят.
